В монолога унилият принц Хамлет разсъждава върху смъртта и самоубийството. Той оплаква болките и несправедливостта в живота, но знае, че и алтернативата може да е още по-лоша. Речта в пиесата ни помага да разберем колебанието на Хамлет да отмъсти директно за смъртта на баща си, като убие чичо си, доведен негов баща и нов крал Клавдий. Клавдий и съветникът му Полоний подслушват разговора на Хамлет с Офелия
Да бъдеш или не – туй е въпросът.Дали е по-достойно за душатада понесеш камшиците, стрелитена бясната съдба, или да сеопълчиш сам срещу море от мъкии да им туриш край? Умри, заспи —не повече… И знай, че твоя съне краят на сърдечна скръб и хилядижестоки удари – дял на плътта!О, ето край желан! Умри, заспи…Заспи или пък може би – сънувай?…Да, и това е пречката; защотокакви ли сънища ще ни споходятсред тоя смъртен сън, когато нийотхвърлим всеки земен смут и мъка?И туй ни спира. Този страх превръщаживота в дълголетна нищета.Кой би понасял гаврите и бичана времето, неправдата на силния,на гордия презрението, мъкитегорчиви на отвъргната любов,потъпкването на законите,безочието на властта, онуйпрезрение, което получавасмиреното достойнство в наградаот недостойнството – кой би търпялтова, щом може да намери мирс едно замахване? Кой би желалда носи това бреме и да страда,да стене в тоз мъчителен живот?Но ужасът пред нещо след смъртта —страната неоткрита, от коятоне се е връщал никой пътник още —смущава волята и ето, чепо-скоро сме готови да търпимсегашните злини, отколкотокъм други неизвестни да се хвърлим.Така съзнанието ни създаваот всички нас страхливци; и такаестественият цвят на смелосттаизтлява в бледността на наште мисли.Дела на сила и величиепред този страх изменят своя пъти губят име на дела… Но тихо!Вълшебната Офелия!… Спомни,о, нимфо, всички мои греховев молитвите си.
Nino's site 